ББ като еманация на еклектиката, или писмо до моя премиер

Известно е, че човек е продукт на своя екзистенциален опит, в основата си – еклектичен. Но тук няма да разсъждавам върху тези аспекти на формирането на личността. Друго искам да споделя от наблюденията си в последните месеци върху родното ни политическо битие, а в голяма степен ме провокира и способът на разрешаване на проблемите по граничните ни пунктове в последните дни. Без да омаловажавам постигнатото, не зная защо у мен трайно се очерта обликът на човека, успял по неповторим начин да съчетае в едно поведенческия образ на Човека от народа Т. Живков и Царя гражданин С. Сакскобургготски.

И като първия сме „близо” до народа – и физически, и като речник, и като светоусещане. И като втория сме „щедри” на визии за бъдещето и „богати” на юпита и мултифункционали. Дотук нищо чудно – както казах по-горе, човек иска или не е продукт на своя екзистенциален опит (в случая – от извора, като бодигард). Няма как годините зад гърба на единия и другия да не са формирали по някакъв начин и генерал Борисов.

Но дотук с общите разсъждения.

Генерал-премиер Борисов,

Дотолкова, доколкото след над 15-годишното ми самолишаване от право на глас Вие получихте моя, искам да кажа:

Първо – не искам да се срамувам, че Ви доверих гласа си (ерго, да се срамувам заради Вас пред 12-годишния си син, който, въпреки че всички Ви харесват, „не си пада по Вас”, но вярва на моето мнение, а аз напоследък се издънвам в обясненията на Вашите издънки);

Второ – не искам да бъда управлявана на принципа проба – грешка;

Трето – не искам Вашите посланици в Европа-та да бъдат асоциирани с мен (или аз с тях);

Четвърто – аз разбирам, че нихилизмът е дълбоко народопсихологическа българска черта и за да Ви уверя, че не това е в основата на моето послание, готова съм с каквото мога да помогна във Вашия екип, но както отбелязах в скорошен постинг в този блог – а това е много важно – него трябва да създадете. Екипът!