За добротата, тая моята и тая на Христос

Сигурно не го мога, Боже, прости – това с добротата. Тази мисъл ме вдигна в късна доба от леглото. Че го не мога. Но искам да те питам нещо. Извини, че от компютъра, а не пред иконата. Ама все си мисля.... Това в момента не е важно.

Е, добре, Господи, аз мога да бъда добра – да дам на просяка монета, да дам на жаждущия обич сърцето си, да дам на човека, ровещ за къшей хляб в кофите –  самун. Нали това е твоето послание, Господи? Да бъдем добри и отдаваме доброта. А все някак не се получава. Това с добротата. Прости – и не ме наказвай за богохулството, моля те – защо твоето всеобичащо сърце остави някого да проси – монета или любов, или да рови в боклука ни, на «другите» (ти това как го определяш?), издирвайки къшей хляб, както други – златно съкровище?  Защо, Господи?

Някак не разбирам това с добротата – твоята и моята. Прости! Това беше питане, вместо молитва, преди да заспя. И умишлено не те попитах за Хаити. Надявам се, разбрал си ме.