Между вчерашната неделя на плюшени мечета и розово-червени сърчица и днешния понеделник на седмичния тайминг – и аз като Гарфилд „Мразя понеделниците!” – мисълта ми все кръжи около магията Любов, без която животът би изгубил багрите си и би се превърнал в черно-бял филм. Любовта...
Най-мелодичните рими и ритми са сътворени от и за нея. Като че ли всичко вече е преживяно и претворено. И нищо. Всеки от нас я събира – парченце по парченце. Любовта...
Тя започва с първата ни глътка въздух. Когато, много преди очите ни да видят, ръката ни търси и намира топлината на майчината гръд и длан. Тя се смее в очите на рошавото хлапе или пеперуденопъстрите панделки на момиченцето от групата ни в детската градина; стопля ни с ласката на първата ни учителка по косите ни; бълбука в юношеския ни смях в парка, докато се готвим за сериозния си изпитен старт в живота; затаява дъха си в святата ни целувка пред брачния олтар; оглежда се във възторга на бебешката усмивка на рожбата ни; опарва ни с болката в сълзата, сбогуваща се с родителите ни... Любовта...
Спомням си с усмивка как при едно от инцидентните ми посещения при астролог – да преброя и подредя звездите и сверя живота си с тях – спонтанно попитах за Голямата любов. Исках да зная – вече е „била”, сега „е” или ще „бъде”. Още докато задавах въпроса си, схванах колко неумен е той. Но астрологът, човек явно обръгнал на неумни въпроси, с вещината на познаващ вселенското минало, настояще и бъдеще отсече – след еди-колко си години! Голямата любов...
Не очаквайте просто да я срещнете зад някоя пряка и тутакси познаете, не си губете времето и да я търсите или чертаете хода й по звездното небе. Просто я живейте. Виждали ли сте как малкото дете подрежда пъзел – с прехапано от старание езиче, с дяволито-възторжено любопитство в очичките и с непоклатимата убеденост, че ще събере парченцата и ще открие скритото в тях. Подобна на пъзел е Голямата любов. Любовта, която живеем всеки ден – парченце по парченце. Но само изживявайки я, събирайки, подреждайки и преподреждайки парченцата – е, понякога ядосани до сълзички, че това не пасва точно тук – можем да съберем и подредим пълнокръвното усещане. Голямата любов. Парченца обич всеки ден в продължение на цял един живот.
Не че коментирането е критерий за някаква стойност, популярност или полезност на написаното, но е показател за реактивността на публиката. Все пак, това, което публикуваме е за обществена консумация, в противен случай щеше да дреме из листите на някой личен дневник или в неактивиран линк из мислите ни. Радвам се, че има личности като авторката на материала, чиито сетива могат да уловят магията на живота и да изразят подобни съкровения. Наситени на чудеса и трептяща любов, дни, ти пожелавам!
