Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2010 17:48 - Език злочест на моите деди
Автор: gabikamenova Категория: Други   
Прочетен: 1321 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 31.01.2010 19:05


Мине не мине време, и се вгледаме с укор в теб. Ту буквите ти много били, ту арфата ти не била звънлива, а архаична.

 

Това, да премахнем пълния член, пък и разните му там падежни форми, някак си го разбирам. Не казвам оправдавам, но е навременно – малко от малко ще помогне да тушираме очевадната си вече неграмотност. Това, че много ни се видяха трийсетте букви, та решихме, че две – Ю и Я, отма можем да съкратим, също някак си го разбирам. Ще пооблекчи малко тормоза над забързано изглаждащите се в динамичното ни време мозъци. Е, тук и аз мога да внеса малко принос – пък що само двете, ми така погледнато – що са ни Щ и Ц, и тях можем да орежем. Ето, виждате ли колко просто е –  за нула време съкратихме една пета от тая мъчително дълга азбука.

 

Я сега да поогледаме така наречените певци на тоя не от днес обругаван език. Класици?! Че кое им е класическото бе, хора – какво ти там „Под игото”, кой ви е казвал, че някога ние сме били „под иго”? Хайде, холан, да не бъркаме мирното присъствие с някакви си таквиз архаични творчески инвенции. И какви са тез „пеещи каруци”? Кому днес е притрябвало колелетата да му пеят?! И някакви си там „мечтатели” звездите ще броят и приказки ще редят... Боже, ако и това не е архаизъм, здраве му кажи! Та да не би някой от нас да иска децата ни да знаят историята си?! Камо ли пък да мечтаят или пеещи каруци да изписват?! Глупости, казвам ви!

 

Пък като се хванах за езика – те вече от люлката си знаят, че без инглиша мърдане оттука нема. А от преди люлката са наясно, че живот тука нема. Тъй че Ей, Би, Си-то да овладяват, а докато го заджвакат пустинята му, може и с четворки и шестици да излагат „мислите” си.

 

Ох, поразсъждавах дотук тъй, с изкривена малко от срам и болка усмивка. Е, добре, де, народ неумен сме. В туй май никой вече не се съмнява – ни тук, ни там. Но все ми се ще поне „отмалко достойнство”, както проплакваше в гражданските си редове покойната Вера Мутафчиева, да се не срамим от род и език, пък, дай боже, и да ги не срамим.

 

Народе??? Така ни попита нещо в тефтерчето си преди повече от век и половина Апостола. Какво ли?...    



Тагове:   Моите,   език,


Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gabikamenova
Категория: Други
Прочетен: 84834
Постинги: 54
Коментари: 37
Гласове: 120
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930