Никога съзнателно няма да си простя това чувство. Колкото повече се опитвам да се оттласна от него, толкова по-силно ме изпълва то. Сигурно на всекиго от нас поне веднъж болезнено в този живот му се е приисквало да е единственият – най-красивият, най-добрият, най-умният, най-насъщният – повече от хляба и водата – за някого. 

Безкрайна любов към някое друго създание или безкрайна любов към себе си, сила или слабост, възвишеност или примитивност на усещанията? Всъщност има ли значение?! Може би всичко това накуп – и едното, и другото, и третото, и четвъртото, и петото, но за цялата тази амалгама е необходима и безкрайна любов към някое друго създание, и безкрайна любов към себе си, и сила, и слабост, и възвишеност, и примитивност на усещанията. Необходимо е да бъдеш пълнокръвен човек, това ще рече – човек, който обича и е обичан.

Ревността. Никога съзнателно няма да си простя това чувство. Но винаги ще обичам, ерго, ще искам да съм единствената – най-красивата, най-добрата, най-умната, най-насъщната – повече от хляба и водата – за човека, когото обичам.    

  

Усмихна ме с този пост, gabikamenova!Написаното е толкова истинско и по женски изразено...С настъпването на пролетта нека ветрецът отвее напиращите пориви на задушаваща ревност и да разнася из душата ти само ухания на влюбеност. Иначе-бъди си пак най-...!
Поздравявам те с този мой стих:
http://www.sibir.bg/blog/ladydream/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=406279