Хората не обичат да им казват истината. Или, ако предпочитате, противоположното – хората обичат да чуват лъжи. Нещо толкова изначално и несъзнателно, но защо ли ми трябваха десетилетия да го разбера. Забелязали ли сте, че когато кажат нещо от рода на „аз май те огорчих, разочаровах...”, или „аз май постъпих грозно, лошо...”, или „тази дреха май никак не ми стои добре, направо е ужасно...” и прочее, и прочее, те подсъзнателно очакват да докарате от десет кладенеца вода, уверявайки ги в точно обратното. И са убедени, че така трябва. А дали сте забелязали какво се случва, ако искрено и простичко им кажете „да, така е”... Боже, опази! Днес го видях. Стъписана крачка назад... изкривени черти... широко отворени очи... спрял дъх... Дааа. Хората не обичат да им казват истината. Само не мога точно да проумея какво обичат – да ги излъжем, да излъжем себе си или да им оставим усещането, че те нас са излъгали.  

Истината трябва да се казва открито ! Така ще знаеш, кой е твой приятел.

е една,но всеки я възприема различно.За това е труднопоносима.Ако хората я понасяха леко,манипулациите нямаше да са възможни.

Съгласна съм, Анонимен. И не само манипулациите нямаше да са възможни. Ако можехме да я чуваме и приемаме, много бихме си помогнали. Та нали още Апостола ни призоваваше да си кажем в очи кривиците, та така белким се оправим :).

:))) Сърдечно благодаря, miaa! Пожелавам ти много добър и слънчево усмихнат ден!