Приятели, другари, мои братя...   Като че сто години са изминали от този час. А днес сякаш облякох вашите фантастични рокли, качих се в модерния тази година джип и празнувах заедно с вас похода в Големия живот. Прекрасни сте, момчета и момичета! От двайсетте години, които ни делят, сигурно ми се иска да споделя някакъв житейски опит или да дам съвети... Но, пази Боже! Знам, че не ви е до това, а и то не ви е нужно. Вървете уверени напред, преодолявайте грешки и върхове и винаги бъдете верни на себе си. Запомнете – вие сте си единственият приятел, който на сто процента ще ви подкрепи. На добър час!   И нещо от нас: Раздяла
музика: Тончо Русев
стихове: Петър Караангов Приятели, другари, мои братя, разделяме се, тръгваме на път. По пътя често има силен вятър, но бурите не ще ни повалят. В живота има срещи след разлъка, ще минат дни, ще мине младостта, ний ще се срещнем някой ден по пътя - утъпкания път на старостта. Ний ще се срещнем, ще си стиснем длани, ще поседим до късен нощен час. Ще дойдем всички, само младостта ни единствена ще липсва между нас. Не ще тъжим за миналото, няма! Напразно не живяхме свойте дни! А тук на масата до нашто топло рамо ще седне споменът за тези младини. Приятели, другари, мои братя, разделяме се, тръгваме на път. По пътя често има силен вятър, но бурите не ще ни повалят. По този път достойно щом преминем, доволни ще сме в сетния си час. Животът се измерва не с години, а с дирята, оставена след нас.